Най-дребният, но безстрашен представител на многобройния отряд дого-подобни кучета, е мопсът или още наричаният ласкаво в Англия “пуг”. Това неголямо и вечно “замислено” кученце и до днес не е с неизяснен произход и продължава да бъде обект на многобройни спорове. Единственото, в което всички мнения си приличат e това, че мопсът е много древна порода.

Едни твърдят, че родината на мопса е Китай, други смятат, че има индийски произход, трети африкански, като дори посочват за негово родно място нос Добра Надежда (най-южната точка на континента Африка). Смята се още, че дребосъкът “пуг” е англичанин. Въпреки, че произходът на мопса все още е неразгадана тайна, названието на породата е ясно. То произлиза от немската дума “мопен”, в превод от южногермански диалект тя означава „гримасничене”, “кривене на лицето”.  Категория, която отива на мопса несъмнено, нали? Чертите на лицето на мопсът олицетворявaт вечно недоволство. Една от теориите за мопса, основаваща се на произхода му от Китай, разказва как сладките кученца с нацупени муцунки и тъжни очи са били развъждани и отглеждани за компаньони в императорския дворец. Китайците вярвали, че разпознават в трите челни гънки на мопса рисунки на техни йероглифи. През 1950 г. Китай започва търговски обмен с Европа и много от малките кученца са подарявани на моряци от Стария континент. Така според тази теория породата е пренесена на нашия континент.

Първите мопсове слезли от корабите в Холандия и били наречени Mopshond. В продължение на няколко столетия в Европа мопсовете са били много популярни. Те били особено ценени от представителите на висшето общество, оставайки неизменни, любими компаньони на светските дами и велможи. През XVII в. в Холандия, мопсът става всепризнат фаворит на кралското семейство като през 1689г. няколко от тези кучета били специално докарани за крал Вилхелм III Oрански и неговата съпруга кралица Мария. Любопитна е историята публикувана през 1618, в нея сър Уилям Роджър, разказва за инцидент, свързан с възлюбения мопс на Вилхелм Орански крал на Холандия. Смята се, че историята се е случила между 1571г. и 1573г., по време на войната между Холандия и Испания. Поводът е бил изненадващо испанско нападение срещу холандски лагер. Мопса чието име се казва че е Pompey, спасява господаря си, преди някой от испанците да осъществи атаката, "предупреждава" го чрез ровене, скимтене и скачайки на лицето му. Принцът избягва залавянето и от този момент мопса е станал високо почитан в кралството. Тази горда порода кучета се превръща в символ на Холандия по това време. 
Сто години след принц Вилхелм Орански на приключението, неговият пра-внук, Уилям III и Мери II, се качват на престола на Великобритания (1688). Те донасят със себе си семейство, домашни любимци, от любимата им порода Мопс. Всеки с от тях е имал оранжева панделка, завързана за врата.

В Германия през миналите векове отглеждането на мопса станало едва ли не доказателство за добър вкус и кучето се превърнало в своеобразен символ на бюргерството. След смъртта на любимия мопс на херцог Александър фин Вюртемберг през 1773г., той заповядал да се постави паметник на кучето в парка на родния му замък Винентал, като свидетелство на необикновените му качества. В периода на най-голямата си слава, мопсът често бил обект на вниманието на придворните художници.

Въпреки , че популярността на мопса била доса продължителна, тя все пак отминала дотолкова, че когато през 1864г. в Англия кралица Виктория пожелала да има в двореца си такива кучета, с големи трудности успели да и намерят само едно. Наименованието се е запазило и до днес, макар че английската дума за мопс е pug (от свит юмрук, с който се асоциира нацупената им муцунка). След 20 години в Англия, интересът към мопсовете отново се възродил. Били създадени множество клубове и почти забравената порода сякаш възкръснала за нов живот.

На различните езици мопса има различно име, ето и някой от вариантите му: